Едно от най-неприятните неща за човека на 21-ви век е именно чакането.
Ние, жителите на високоразвитите страни – а и ние сме част от тях – сме свикнали веднага да получаваме това, което желаем. Достатъчно е да имаш необходимите пари или да познаваш правилните хора. Дори в страните от бившия социалистически блок, където липсваха основни стоки, можеше да се намери всичко, ако имаше правилните влиятелни контакти.
Днешната Литургия на Словото от Евхаристията ни говори за „изкуството на чакането“ – чакане, което е необходимо. Това е чакане, което не може да бъде съкратено, за да се изпълнят нашите очаквания.